Очаквам диалогичност, но не и безкритичност, между президента и парламентаИво

 
Очаквам диалогичност, само че не и безкритичност, сред президента и Народното събрание
Иво Инджов е доцент по публицистика във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ". Eксперт е по политически връзки. Работил е над 10 години като публицист в печатни медии. Автор е на три монографии.  Изследвал е тематиките табу в българските медии. Ръководи плана " Медийната система и журналистическата просвета в България ", осъществен от ВТУ и финансиран от Фонд " Научни проучвания ".
" Продължаваме промяната " не е президентска партия Бъдещето на ГЕРБ зависи от оставката на Борисов България би трябвало да има устойчиво държавно управление най-малко за 2 години - до локалните избори Мерките против рецесията и решенията в интерес на хората и бизнеса са най-спешни, споделя доцент Иво Инджов в специално  изявление за вестник СТАНДАРТ
 

- Доц. Инджов, какво се трансформира в България с преизбирането на Румен Радев за президент?

- Преизбирането на  Румен Радев поставя завършек на " ерата Борисов " в ръководството на страната. Краят на режима на му беше предупреден от впечатляващите антиправителствени, антикорупционни по своята същина митинги през 2020 година и мина през трикратното гласоподаване за парламент т.г. През целия този интервал с държанието си президентът защитаваше публичния интерес за отвоюване на " превзетата " от политико-олигархични ползи страна. През втория си мандат на Радев би трябвало да даде енергични импулси за основаването на постоянно държавно управление и да се концентрира върху стратегическата визия за развиването на България като свободна, солидарна и съвременна страна.

- Може ли да се каже, че смяната, почнала с митингите предходната година, към този момент е необратима и в какво ще се показва тя оттук насетне?

- Промяната няма опция, само че с цел да бъде дефинитивно приключена, би трябвало да се случат две неща. Първо - разграждането на режима на Борисов ще е цялостно, когато през есента на 2023 година бъде пречупена хегемонията на ГЕРБ и отчасти на Движение за права и свободи в локалната власт, която към момента обезпечава необятна клиентелистка база на " токсичните партии ". Трябва да се разсъхнат и " обръчите от компании " и структури към някогашните властимащи, захранвани дълго време с публични поръчки, инхаус процедури и други сходни. Второ - България би трябвало да има устойчиво държавно управление най-малко за период от две години, т.е. до локалните избори. Това ще разреши да бъде реформирана правосъдната система и най-много прокуратурата, да се поведе действителна битка против корупцията и зареждането с обществени запаси на другарски кръгове, да стартира транспарантно асимилиране на средствата по проекта за възобновяване на Европейски Съюз, да се води промислена обществена политика, въпреки че за последното едва ли има същинска воля и визия.

- Какво е Вашето пояснение за ниската изборна интензивност на изборите 2 в 1?

- Фактори като тежката ковид обстановка и страхът от машинния избор - засегнали най-възрастните и уязвими групи гласоподаватели, сигурно са повлияли отрицателно. Но водещото пояснение би трябвало да се търси в насъбраната отмалялост измежду гласоподавателите, дали своят вот цели пет пъти в рамките единствено на една година.

- Темата " Крим " помрачи ли изборната победа на Радев. Каква външнополитическа линия съгласно Вас би трябвало да следва президентът?

- Думите на Радев за статута на Крим бяха може би единственото му по-неубедително изявление по време на предизборния спор с претендента на ГЕРБ проф. Герджиков. Няма спор обаче каква е кардиналната позиция на президента по тази тематика: Крим е украински, анексирането му е нарушаване на интернационалното право, само че де факто се управлява от Русия. Тази позиция се вписва в ясно следваната външнополитическа линия на България - страната е предан член на Европейски Съюз и НАТО, работи за положителни връзки със Съединени американски щати и Русия и  прилежащите ни страни като постоянно слага в центъра отбраната на българските национални ползи.

- Определено Румен Радев се утвърди като мощния човек в страната. Как виждате връзките сред президентската институция и Народното събрание?

- Силата на един политик, респективно общественик, би трябвало да бъде употребена за подсилване на престижа на държавните институции. В този ред на мисли чакам режим на диалогичност, само че никога не и на безкритичност сред президента и Народното събрание, както и по оста президент-правителство. В историята би трябвало да остане силовият метод на премиера Борисов, който командваше отдалечено ПГ на ГЕРБ и използваше Народното събрание като влажен щемпел за легитимиране на авансово взети решения.

- На какво се дължи триумфът на " Продължаваме промяната " - какъв е анализът Ви за тази политическа групировка - може ли да се назова партия и къде в политическата координатна система се нарежда?

- " Продължаваме промяната " се появи на точното място и в точното време. Успехът й не е свръхестествен, съпоставен да вземем за пример с достиженията на новосъздадени или млади " партии на вярата " като Национална движение „Симеон Втори" през 2001 година, или на ГЕРБ през 2009 година, само че се откроява на фона на срутва в доверието на другите три анти-ГЕРБ обединения. Политическа партия сподели, че българите желаят смяна, само че не я асоциират с по-радикално говорене и дейности. Ето и два образеца за това. През лятото на 2020 година над 60% подкрепяха настояванията на митингите за оставка на Борисов и Гешев, само че огромни митинги имаше единствено в София. След това протестните и изглеждащи по-радикални обединения Демократична България и " Изправи се.БГ! Ние идваме " се показаха добре на първите два избора за парламент, само че на 14 ноември се сринаха. Политическа партия я виждам като центристка групировка, в която въпреки всичко дясното е повече от лявото. Тя може да продължи да има по-граждански и по-алтернативен темперамент, само че в случай че не желае да повтори ориста на Национална движение „Симеон Втори", би трябвало да форсира организационното строителство и да сътвори работещи структури по места.

- Може ли " Продължаваме промяната " да се назова президентска партия и какви неточности на старите партии не трябва да позволяват Кирил Петков и Асен Василев?

- Мисля, че към този момент отговорих на втората част на въпроса ви. Иначе - няма по какъв начин тази партия да се назова президентска. Досега Радев по никакъв метод не е афиширал предпочитание да бъде партиен водач или патрон. Той ясно декларира, че в случай че реши да прави партия, ще го направи намерено и с вдишване на отговорност. В същото време той поддържа политическите сили, които работят за смяна на остарялата система и в полза на жителите и страната. Това, в действителност е обвързване на всеки виновен политик и общественик.

- Голямото предизвикателство е съставянето на държавно управление. Преговорите стартираха много сполучливо. Каква е прогнозата Ви за очертаващата се нова, четворна коалиция? Какъв небосвод на кабинет виждате?

- Вероятно новото, към този момент постоянно държавно управление ще бъде излъчено от коалиция от четирите договарящи партии: Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България. Мислим е и вид, при който една от партиите - да вземем за пример Демократична България, каквито поръчки се чуха, единствено да поддържа държавното управление в Народното събрание, без да излъчва министри. Вече загатнах, че е допустимо държавното управление да изкара най-малко две години, до локалните избори. А за какво не и по-дълго, в случай че си напише най-малко за " Много добър " домашното?

- Българите избраха най-младия парламент. Плюс или минус е това?

- Рано е да се каже. Младостта може да бъде преимущество, само че и минус. Нека изчакаме първите 100 дни на Народното събрание.

- Какви би трябвало да са първите стъпки на 47-ото Народно събрание, с цел да е сполучливо и да има по-дълъг живот от последните две Народни събрания?

- Да се образува устойчиво парламентарно болшинство. В предходните два Народното събрание такова липсваше. Те обаче ще влязат в историята освен с рекордно късото си битие, само че и с това, че в тях беше оправдан духът на парламентаризма от началото на 90-е години. Това стана и благодарение на олитическия спектакъл, който в действителност е законно средство за комуникиране на политиката, стига да не се трансформира в самоцел.

- Предвид характерните цели на седемте партии в новия парламент, какъв би трябвало да е общият дневен ред на депутатите - ограничения против рецесията и решения в поддръжка на хората и бизнеса или дълго отлаганите промени в правосъдната система, опазването на здравето, образованието?

- Започналите договаряния за сформиране на държавно управление, включващи експертни диалози в 18 работни групи, демонстрират че и дневният ред на депутатите би трябвало да е сложен. Мерките против рецесията и решенията в интерес на хората и бизнеса са най-спешни, само че те би трябвало да вървят ръка за ръка с подготовката на по-дълбоките и изискващи по-дълго време за осъществяване промени.Необходимо е да се запушат големите пробойни в доста сфери, оставени след ръководството на ГЕРБ, реализирано и с открита или подмолна поддръжка на Движение за права и свободи. За радикална смяна към по-добро обаче е належащо да се осъществят партийни стратегии, които имат доста по-ясен идеологически пиедестал. В страна, печално известна с високите равнища на беднотия, обществено неравноправие и прекаризиране на от ден на ден сфери от трудовите връзки, към момента няма същинска лява партия и се търсят палиативни решения на проблеми, които раздират публичната тъкан. Идеална илюстрация за подобен метод са желанията на Политическа партия да работи за леви цели с дясна политика. Българското общество единствено щеше да завоюва, в случай че в този момент на масата за договаряния имаше същинска левица, а не мимикрираща към някакъв " ляв консерватизъм " социалистическа партия, на всичкото от горната страна, въвела преди този момент неолибералния плосък налог.  

- Резултатът от парламентарните избори катализира лидерски оставки в Българска социалистическа партия, Демократична България, Вътрешна македонска революционна организация, зелените. Формални ли ще бъдат те или пристигна време за промяна на политическите елити?

- Оставките вземат решение единствено отчасти казуса за нуждата от промяна на политическите елити. При това има основни разлики. При Българска социалистическа партия и Вътрешна македонска революционна организация те са наложителни, тъй като техните водачи са изхабени и компрометирани, въпреки че изключително оставката на Корнелия Нинова ми наподобява на водевил, разиграван за приспиване на недоволството и връщане на бял кон. Лидерите на демократичните партии обаче не са по този начин дискредитирани и имат законното право да се борят за преизбирането си.

- Ако Българска социалистическа партия до някаква степен съумя да избяга от клеймото " партия на статуквото " и през днешния ден взе участие в договарянията за кабинет, ГЕРБ остава в изолираност. Какво е бъдещето на тази партия съгласно Вас?

- Тази партия може да има по-дългосрочно бъдеще и да се трансформира в естествена, въпреки и доста по-малка дясноцентристка партия единствено, в случай че Борисов също подаде оставка и отсега нататък не бъде решителен фактор при вземането на решения.